понеделник, 12 ноември 2007 г.

Something clever ?!?

Тук мисля да напиша нещо много умно и прочувствено, с което да спечеля сърцето ти завинаги. За съжаление, аз не съм от най-романтичните хора, които познаваш и не съм от тези, които биха те завели на вечеря в луксозен ресторант, където да резервирам всички маси, и да наема оркестър от струнни инструменти, а соло цигуларят да ти свири на ушенце. После да мине циганка с кошница цветя и аз да кажа: "всичките са за теб". Няма да ме видиш и да падна на колене и да искам ръката ти, спускайки най-финия пръстен с диамант по нежния ти безименен пръст. Често забравям да ти се обаждам, но това не е защото не мисля за теб, а защото съм объркан тъпак. (Мъж-мечта, какво да се прави :)).
А сега сериозно.
Аз наистина те обичам. Обичам оранжевото усещане в стаята ти; обичам това, че винаги успяваш да ме разсееш от нещата, които ме тревожат; обичам това, че си пухкав и мек, и когато се гушна до теб мога да спя с дни; обичам неспирния извор на вдъхновение, който представляваш; обичам начина, по който лекичко се смущаваш, когато говориш за комплексите и притесненията си; обичам това, че реагираш мъжки на неща, които биха накарали много други хора да избухнат; обичам търпението ти към мен и постъпките ми; обичам малките и големи жестове, които правиш; обичам подаръчетата, които ми носиш от странство и не само :) обичам лоса; обичам да правя любов с теб; обичам да ям с теб; обичам да творя с теб; обичам те. много.
Държа да ти кажа всичко това предвид нелепата ситуация, в която се намирам и съм толкова закучена, че се чувствам като трабант в преспа. Ако искаш можеш да ми бъдеш най-добрата приятелка, с която да си говорим за гаджета, лакове, липосукции и епилатори, а може да продължаваш да бъдеш моя мъж-мечта. It's up to you! Love you anyway! ;)

Няма коментари: