Grasshoppers here and there
One is in love with the explorer of abstractions
I am there watching
Seeing something I don’t understand.
Pink rainbow in different colors of green
There would be more of it if it were
But it’s not because
I am in love with the explorer of abstractions.
Be beautiful tomorrow if you may
Shall there be a pink grasshopper in the air?
Maybe. Because the rainbow of an explorer is
abstraction of being in love with.
Където черно слънце среща бяла мека утрин,
И няма гневен лъч, последен вик от слабост,
Желаещ, търсещ, бродещ стих от пролет,
Измъква се без думи от тъгата.
Където мокра пейка търси топлината на заспал,
И глух за шепота търговец на мечти,
Безволев, монотонно сив и ням пречупен вик,
Забива в разума ми черно слънце.
зад стария кестен на мокрото ежедневие реве омазаният в кръв лишей на омразата.
пред скалъпения измислен прозорец вали дъжд от измислена тъга.
над сияйното слънце идва началото на вселена забравена.
под крехкия разум плува спомена за всичко реално – огромен океан от безтелесна материя, от набъбнала безтегловност.
* * *
заради спрелия камион рамото се плъзга по ръба на масата от където тръгна слуха за нескончайно рождение – защото всяко раждане бута някой лакът надолу по ноаклони неочаквани от никого – заедно с мостът залегна и катедралата опушена от мислите за рая – сгушени в тесни души – изгорени от свещи – крехко замислени – задълго забравили – за много оплакани.
* * *
край началото на морето стърчи косъмът на океана, бекрайно подострен като халюцинация – земното претегляне е сухо като стар дънер – брегът е толкова пуст че зимния студ скучае – мигът когато върховете на вълните изстиват – бял аромат на прозрачна сол – зной от покой – краят на времето се изтръгва от плиткото – заекват пясъци – замират тревоги – прозявка на сушата – облак безпаметност – груби скални ръбове тъпеят – въздухът издишва и се разпилява – краят на залеза разрушава цели светове – сухи храсти клатят дюните – звездите тихо бодат покоя – сън за други светове – зад палмите на зимата.
* * *
Млякото над леда – сруни на цигулка
Замръзнали пръсти – топлата кал на пътя
Пушеци бъркат в носове – кучета сънуват любов
Знамената на лятото изгоряха в печката – кожата се потеше през цялото време.
* * *
Утре.
Утре може би.
Утре може би ще има.
Утре може би ще има вкус.
Утре може би ще има вкус на есен.
Утре може би ще има вкус на есенна мъгла.
Утре може би ще има вкус на есенна мъгла и мирис.
Утре може би ще има вкус на есенна мъгла и мирис на кафе.
Утре може би ще има вкус на есенна мъгла и мирис на кафе и допир.
Утре може би ще има вкус на есенна мъгла и мирис на кафе и допир на…
Теб.
Маслината се клати уплашена на гол каменист хълм,
като пропаднала във вярата монахия,
красиво остаряла зад расото на манастирския зид...
Готическия дракон, закашлян от кървави спомени
осъзнава своето из-времие,
докато лястовица пърха млада.
Стоножката задиря асфалтови злини,
подир боята на пешеходната пътека.
Остъклените стени трептят нарочно.
Под залеза стърчи накриво смог...
бос и плътен, като стар чимшир,
изплавал океани от дъжд.
Солената вода дави слънце второ за деня,
под хълмове от сухите листа на птичи песни,
и дъжда си носи облаците,
за да ги разкъса.
МИслите на зеленото са мле4ни,
докато тревата не изсъхна от разврат.
Червоното заспа в клена,
а кръвта попи в кафяво.
Заедно мъхът мирише, с пръстта на влага.
Заедно вали дъжда с камъните в реката.
Заедно повръща пустинята със слънцето.
Жегата на въздух, стар колкото ... мисълта за сътворението.
Заразен е ароматът на сянка затиснала окосена трева.
Кървят очите от гледката на водопад безцветен.
Залежите на разума са потънали още по-дълбоко.
Цървули в ясен ден,
пълзят из твоята градина,
разрязано със ножица листо,
изгризано от нагла маргаритка
преплита клони с тънък червей,
не иска да ходи за риба.
Ти си моята любима абстракция.
Весел ден,
прегръдки.
Today
Your day will be lighter and brighter
Your eyes will be darker and nicer
Your arms skin will be softer and finer
The sun is your shelter from sadness harm
Hugs and Tugs :)
me (too)
...za da te stoplq ot studenata vlaga na
samotnata peika.
6te izpiq smolata na tvoqta bolka za da izgree zarodi6a na tvoeto
slunce.
