Кратка, но за сметка на това много поучителна история с неочакван край

Значи един ден двама човека се запознали в myspace и се започнало .. нйхугхдкйфхсалдфйхладкйфхладскйфгхадслкфйхадлкфйдхлакфйх
адклфйахлкфсйгхалкфйахдсклфйахдсклфйахдфклйахдфкйадхфкйлдх.
И после... сфахдйгфдйлгфдкйафгадкйфгадк. После малко .. хдгфскйгфдскйх.
Но по едно време йфхскйдгфдскйгфсдйгд... което вече беше прекалено и..
И това е.
Мерси.
До скоро.

... another something

Grasshoppers here and there

One is in love with the explorer of abstractions

I am there watching

Seeing something I don’t understand.

Pink rainbow in different colors of green

There would be more of it if it were

But it’s not because

I am in love with the explorer of abstractions.

Be beautiful tomorrow if you may

Shall there be a pink grasshopper in the air?

Maybe. Because the rainbow of an explorer is

abstraction of being in love with.

back door mood

I AM SHROUDED IN DARKNESS
I CROUCHED IN WASTED YEARS
I LINGERED, I CAN'T GET TROUGH
DAZZLED BETWEEN FAR AND NEAR
LIKE THE ELEGIES RELATE TO DAYS BEYOND RECALL
I LINGERED IN MANY MEMORIES

AND AGAIN I STUMBLED THROUGH THE BACK DOOR
SEEING YOU , A MISTY SHADOW
I FEEL MY REPRESSION
I CAN'T GO ON
AND AGAIN I AM FALLING BACKWARDS
TOMORROW I WILL BE HERE AGAIN
A SILENT MUTE OF A BLACK DESIRE
TOMORROW I WILL BE HERE AGAIN
TOMORROW I'L BE HERE AGAIN
BE HERE AGAIN
BE HERE AGAIN

I AM TIRED OF TEARS AND LAUGHTER
OR WHAT MAY COME HEREAFTER
I AM WEARY OF DAYS AND HOURS
DESIRES, DREAMS AND POWERS
ALTHOUGH IT MAKES ME WEEP
IT IS YOU
I WANNA KEEP
I WANNA KEEP

Something clever ?!?

Тук мисля да напиша нещо много умно и прочувствено, с което да спечеля сърцето ти завинаги. За съжаление, аз не съм от най-романтичните хора, които познаваш и не съм от тези, които биха те завели на вечеря в луксозен ресторант, където да резервирам всички маси, и да наема оркестър от струнни инструменти, а соло цигуларят да ти свири на ушенце. После да мине циганка с кошница цветя и аз да кажа: "всичките са за теб". Няма да ме видиш и да падна на колене и да искам ръката ти, спускайки най-финия пръстен с диамант по нежния ти безименен пръст. Често забравям да ти се обаждам, но това не е защото не мисля за теб, а защото съм объркан тъпак. (Мъж-мечта, какво да се прави :)).
А сега сериозно.
Аз наистина те обичам. Обичам оранжевото усещане в стаята ти; обичам това, че винаги успяваш да ме разсееш от нещата, които ме тревожат; обичам това, че си пухкав и мек, и когато се гушна до теб мога да спя с дни; обичам неспирния извор на вдъхновение, който представляваш; обичам начина, по който лекичко се смущаваш, когато говориш за комплексите и притесненията си; обичам това, че реагираш мъжки на неща, които биха накарали много други хора да избухнат; обичам търпението ти към мен и постъпките ми; обичам малките и големи жестове, които правиш; обичам подаръчетата, които ми носиш от странство и не само :) обичам лоса; обичам да правя любов с теб; обичам да ям с теб; обичам да творя с теб; обичам те. много.
Държа да ти кажа всичко това предвид нелепата ситуация, в която се намирам и съм толкова закучена, че се чувствам като трабант в преспа. Ако искаш можеш да ми бъдеш най-добрата приятелка, с която да си говорим за гаджета, лакове, липосукции и епилатори, а може да продължаваш да бъдеш моя мъж-мечта. It's up to you! Love you anyway! ;)

...love you.

Abstract fallin' in love with the infinity

Земята коленичи зад стоманата на края, забравена на късия път към спасението, останал обрасъл от многоточието на безразличие. Където няма спокойствие, там тлее самотата на издирвано дете. Отвъд залятия с водорасли бряг се кърми пясъка, запретнал столетие през рамо, както корабокрушенец си завързва връзките. Ручей няма скорост. Сватба на вдъхновение. Кресло от коприната на умряла стоножка. Мрачен пейзаж разнесъл миризмата на боров терпентин из ателието на ням фотограф. Самотата е лечима с красноречието на спящата красавица, задянала в небитието спомени от някогашна радост. Дъждове се изредиха само за да разсеят съмнението за непокорност. Облаците кръстосват знамената на красноречието, т. е. червената река облада каляската на пътуващия ансамбъл от лъжеучители. Стремителен е поривът на някогашен вятър. Изхабена е красотата на Мис 60-та. Загърбен е чувалът равновесие. Спокоен е трудът на свещеника. Закотвена е вярата на млада проститутка, както ръженът стиска въглен. Обича ранното утро петелът. Плъхове се смеят на зората - зноят им мисли злото. Океан от надежди събужда сънената утрин. Животно реве на яве - мисли ругаят на ум. Моментът е такъв, че Сантяго е далеч. Спомените остават снимки. Росата е самоцелна, няма друга кал, освен онази в която стъпваш. Всичко е реално, докато сънят не се зачерктне сам. Заради боровете мирише въздухът. Заради любовта ухае душата. На разума са дълги одеждите. Къс е разговорът с мъховете под дънери, надълдо, от слънцето, изпечени. Край реката краят е в розите - бодливо изтегнати на припека на бялата мъгла, посърнали от бързото погалване от бягаща вода. Защо решили са да бягат лилиите? Заради копита мудни. Зяпат хамелеони в нищото. Заплюват сърца за изтръгване. Богомолки се кръстосват. Без дъжда е всичко скучно. Вали ли - самотата се разтяга, накъсана на своите безкарйни части от безразличие. Запомнен е мигът завинаги. Затъмнява слънцето радост, загъбен е страхът. Започва сериал за постоянно променящи се облаци. Обичам края на бурята, когато заревото се изплъзва зад тънки, страстни ручеи влага.
Вяра.

Ре-дуплика:

Където черно слънце среща бяла мека утрин,

И няма гневен лъч, последен вик от слабост,

Желаещ, търсещ, бродещ стих от пролет,

Измъква се без думи от тъгата.

Където мокра пейка търси топлината на заспал,

И глух за шепота търговец на мечти,

Безволев, монотонно сив и ням пречупен вик,

Забива в разума ми черно слънце.