Където черно слънце среща бяла мека утрин,
И няма гневен лъч, последен вик от слабост,
Желаещ, търсещ, бродещ стих от пролет,
Измъква се без думи от тъгата.
Където мокра пейка търси топлината на заспал,
И глух за шепота търговец на мечти,
Безволев, монотонно сив и ням пречупен вик,
Забива в разума ми черно слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар