Маслината се клати уплашена на гол каменист хълм,
като пропаднала във вярата монахия,
красиво остаряла зад расото на манастирския зид...
Готическия дракон, закашлян от кървави спомени
осъзнава своето из-времие,
докато лястовица пърха млада.
Стоножката задиря асфалтови злини,
подир боята на пешеходната пътека.
Остъклените стени трептят нарочно.
Под залеза стърчи накриво смог...
бос и плътен, като стар чимшир,
изплавал океани от дъжд.
Солената вода дави слънце второ за деня,
под хълмове от сухите листа на птичи песни,
и дъжда си носи облаците,
за да ги разкъса.
МИслите на зеленото са мле4ни,
докато тревата не изсъхна от разврат.
Червоното заспа в клена,
а кръвта попи в кафяво.
Заедно мъхът мирише, с пръстта на влага.
Заедно вали дъжда с камъните в реката.
Заедно повръща пустинята със слънцето.
Жегата на въздух, стар колкото ... мисълта за сътворението.
Заразен е ароматът на сянка затиснала окосена трева.
Кървят очите от гледката на водопад безцветен.
Залежите на разума са потънали още по-дълбоко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар