Дуплика:

1.

зад стария кестен на мокрото ежедневие реве омазаният в кръв лишей на омразата.

пред скалъпения измислен прозорец вали дъжд от измислена тъга.

над сияйното слънце идва началото на вселена забравена.

под крехкия разум плува спомена за всичко реално – огромен океан от безтелесна материя, от набъбнала безтегловност.

* * *

заради спрелия камион рамото се плъзга по ръба на масата от където тръгна слуха за нескончайно рождение – защото всяко раждане бута някой лакът надолу по ноаклони неочаквани от никого – заедно с мостът залегна и катедралата опушена от мислите за рая – сгушени в тесни души – изгорени от свещи – крехко замислени – задълго забравили – за много оплакани.

* * *

край началото на морето стърчи косъмът на океана, бекрайно подострен като халюцинация – земното претегляне е сухо като стар дънер – брегът е толкова пуст че зимния студ скучае – мигът когато върховете на вълните изстиват – бял аромат на прозрачна сол – зной от покой – краят на времето се изтръгва от плиткото – заекват пясъци – замират тревоги – прозявка на сушата – облак безпаметност – груби скални ръбове тъпеят – въздухът издишва и се разпилява – краят на залеза разрушава цели светове – сухи храсти клатят дюните – звездите тихо бодат покоя – сън за други светове – зад палмите на зимата.

* * *

Млякото над леда – сруни на цигулка

Замръзнали пръсти – топлата кал на пътя

Пушеци бъркат в носове – кучета сънуват любов

Знамената на лятото изгоряха в печката – кожата се потеше през цялото време.

* * *